Съдържание
Клетъчното дишане е процес, при който клетките разграждат молекулите на захар и мазнини и преобразуват енергията, освободена от тези реакции, в друга форма, така че да е лесно достъпна за осигуряване на другите функции на клетката. Клетъчното дишане създава два основни странични продукта или остатъци, въпреки че при някои обстоятелства може да създаде и трети вид страничен продукт.
Въглероден двуокис
Най-важният отпадък, образуван по време на клетъчното дишане, е въглеродният диоксид. Всяка молекула глюкоза, една от най-често срещаните прости захари, произвежда шест молекули въглероден диоксид по време на аеробно дишане (т.е. клетъчното дишане включва кислород). Въглеродният диоксид се дифузира през клетъчната мембрана в кръвния поток, където се поема обратно в белите дробове и се освобождава при издишване.
Вода
Водата е друг остатъчен страничен продукт от клетъчното дишане. Разграждането на глюкозната молекула чрез аеробно дишане води до получаване на шест молекули вода. За разлика от въглеродния диоксид обаче, водата не е отпадък, който изисква някакво специално третиране, тъй като клетките и кръвта се състоят предимно от вода.
Млечна киселина
Клетките също могат да събират енергия от глюкоза, без да се използва кислород, чрез процес, наречен ферментация или анаеробно дишане. Мускулите, по-специално, разчитат на този процес по време на началната фаза на усилено упражнение, например, когато бягате. По време на този процес глюкозата се разгражда, за да произведе енергия и две молекули от органично съединение, наречено пируват, което след това се променя химически в лактат. Излишъкът от лактат постепенно се пренася през кръвния поток до черния дроб, където се превръща обратно в пируват. Процесът на ферментация, който се случва в мускулните клетки по време на бягането, е в известен смисъл подобен на процеса на алкохолна ферментация. Дрождите метаболизират захарта при липса на кислород; мускулните клетки отделят лактат като отпадъци, а дрождите освобождават алкохол и етанол.