Съдържание
Двукамерните системи са видове законодателна власт, където има два отделни законодателни органа. Тези две тела обикновено имат различни размери и правомощия, въпреки че представляват едни и същи хора. Както в повечето политически системи, двукамерните законодателни органи имат редица предимства и недостатъци.
Споделяне на власт
Двукамерната система разделя властта, което не позволява тя да бъде концентрирана в ръцете на една група. Например в САЩ Камарата на представителите инициира закони за бюджета, докато Сенатът потвърждава президентските предложения и одобрява решения за външната политика. Разпределяйки мощността по този начин, цялата система се поддържа "в контрол", тъй като е по-трудно да се въздейства върху две камери, отколкото върху една.
Широко спрямо фокусирано
В повечето двукамерни системи едната камара има много по-малко хора от другата, въпреки че те представляват една и съща популация. Това означава, че камарата с повече хора представлява по-малко хора за всеки член. Това означава, че законодателите на по-голямата камара (в американския случай Камарата на представителите) представляват по-малка площ и се фокусират върху местните проблеми, докато членовете на по-малката камара могат да се фокусират върху по-общи проблеми.
Сложност
Двукамерната система по дефиниция е 100% по-сложна от еднокамерната система. Две камари означават два устава, две избирателни процедури и два вида представители. Въпреки че теоретично е по-добро представяне, може да бъде и обратното. Наличието на два законодателни органа означава, че политиката се превръща в изключителен клуб; хората, които разбират системата по-добре, са по-склонни да й влияят и колкото по-сложна е системата, толкова по-малко хора я разбират.
Представителство
Можете да твърдите, че двукамерната система е по-малко представителна от еднокамерната. Това е така, защото мощността се разпространява и следователно се разрежда. Ако например някой подкрепи външната политика на кандидат за Камарата на представителите, но не намери кандидат в Сената със същия законопроект, този избирател няма за кого да гласува - ако вашият кандидат за Камарата спечели, той няма да има глас в външна политика. Еквивалентът важи за законите за бюджета.