Съдържание

• Сензорни адаптации
• Адаптиране към тъмнината
• Адаптация на светлината
• Адаптации към звук, докосване и мирис

Нашият опит за света около нас се дава от нашите пет сетива - зрение, слух, обоняние, вкус и допир - тъй като те реагират на различни стимули. Когато тези стимули се променят, сетивата ни ще преживеят тази промяна, докато постепенно свикнат с нови стимули чрез процес, известен като сензорна адаптация. Някои от най-често срещаните форми на сензорна адаптация се наблюдават, когато очите ни свикнат с внезапни промени в светлата или тъмната среда.

Сензорни адаптации

Когато даден стимул се промени, резултатите могат да бъдат шокиращи: скачане в басейн, пълен със студена вода, например в горещ ден. Но престоя във водата постепенно ще ви накара да се приспособите към температурата си. Друг пример за сензорна адаптация се получава при ядене на пикантна храна. По принцип преживяването може да бъде неприятно, дори болезнено, но докато продължавате да се храните, свиквате с пикантния му вкус.

Адаптиране към тъмнината

Един от най-често срещаните видове сензорна адаптация е, когато напуснете осветена зона и влезете в тъмна стая, например, като влезете в киното след стартирането на филма. Непосредственият ефект е дезориентация, тъй като очите ви не възприемат нищо друго освен тъмнината. Постепенно те се нагаждат и вие виждате нещата наоколо. Това се случва, когато химикал, наречен йодопсин, присъстващ в пръчките и конусите на очната ябълка, увеличава концентрацията си, за да се адаптира към намалено количество светлина. Конусите реагират за 10 минути, докато на пръчките им отнема около половин час, за да се приспособят напълно. Сензорната адаптация настъпва постепенно, защото отнема време на организма да произведе допълнителния йодопсин, необходим на пръчките да се адаптират към новата затъмнена среда.

Адаптация на светлината

Адаптацията на светлината е точно обратната реакция на адаптацията към тъмнината, която се получава, когато напуснете тъмна среда и влезете в зона с ярка светлина. Пример за адаптиране към светлината би бил напускането на тъмна стая и излизането на открито в слънчев ден. В този случай прекомерните количества йодопсин карат пръчките и конусите на очната ябълка да станат свръхчувствителни към нормалното осветление, докато очите се пренастроят чрез намаляване на концентрациите на йодопсин до нормални нива.

Адаптации към звук, докосване и мирис

Друг пример за сензорна адаптация е, когато силен шум кара малкия мускул във вътрешното ухо да се свива, защитен механизъм, който намалява предаването на звукови вибрации. Друг механизъм включва усещането за допир, като начина, по който горещата вода във ваната се усеща в началото, тоест много гореща, докато не влезете в нея, когато в крайна сметка изглежда много студена. По обонянието като цяло можем да открием много ниски концентрации на миризми във въздуха, като парфюми, но ако останат, бързо се аклиматизираме към тях и не успяваме да ги засечем.