Съдържание
Kickball е игра, научена отдавна от деца, които все още са в детската градина. Обикновено се играе на бейзболно игрище и правилата са много сходни. Напоследък играта се разрасна и придоби нова аудитория: в много градове има лиги с участието на възрастни.
Общи правила
Играчите са разделени на два отбора: този, който рита и този, който стреля. Броят на играчите на терена може да варира, но обикновено варира от минимум седем до максимум единадесет играчи. В зависимост от лигата, в която играете, има вероятност да има съдия или да не прилага правилата. Правилата на Световната асоциация по кикбол за възрастни предвиждат, че игрите имат пет влизания и продължават повече от 45 минути и по-малко от 90.
Екип на стартера
Отборът за хвърляне извлича топката по много подобен начин на бейзбола. Играчите от тази страна са съставени от стомна и приемник; първа, втора и трета база; и трима външни защитници. Ако не присъства осми играч, отборите могат да играят без стомна. Каната търкаля топката към играча, който рита; топката трябва да се търкаля при преминаване на основата. След като топката е в игра, членовете на екипа за хвърляне се опитват да изведат ритащия играч от играта по два начина: или чрез етикет навън (чрез докосване на опонента, който тича) или като държат топката и докосват основата, която противниковият играч се насочва. Когато отборът, който хвърля, спечели три аута, влизането завършва и отборите сменят местата си.
Екип, който рита
Отборен играч, който рита, е позициониран зад основата; той е отговорен за ритането на мача. Ритащият играч трябва да остане в зоната за ритници и зад основата, когато е в контакт с стомните. Топката се рита както редовно, така и при фаулове. Топовете с фал са тези, изпратени извън терена и това се счита за удар. Когато ритащият играч получи три удара, той се пропуска и на негово място заема следващ ритник. Играчите трябва да ритат топката на тяхна територия и да бягат към първата база. Ако играчът вече е на първа база, той преминава към втора база и т.н. Играчите трябва да стигнат до основата, без да бъдат докосвани от противник. Ако по време на състезанието играчът, който рита, премине и трите основи и противниците, той вкарва точка, която се нарича „бягане“. Отборът с най-много писти след края на петте участия печели играта.
