Съдържание
Давността е технически и формален термин в контекста на епистемологията, науката за човешкото познание. Концепцията е важна и в рамките на философията на науката. Наред с други неща, съществува най-абстрактната и обща теория: тази, която служи като основа за другите.
История
Гносеологията винаги се е стремяла да обхване основите на знанието. В по-технически план тази област търси парадигма за мислене, основата, на която могат да се докажат всички останали неща. По принцип разумът или сетивата са източниците на знание; автори като Платон или Барух Спиноза са използвали първата, докато Джон Лок и Дейвид Хюм са разчитали на втората. Други писатели като Имануел Кант и Дж. Г. Фиче се опитаха да комбинират двата подхода. Независимо от това, всички велики автори в епистемологията се стремят да формулират предписателна теория в подкрепа на своите дискурси.
Видове
Предписателните теории са абстрактни и общи модели за знания, в рамките на които е възможно да се стигне до определени изводи. Бог, универсални форми, категории на мисълта (като време или пространство), субстанция, его и много други понятия, служещи в подкрепа на знанието. Ако Бог съществува, както е при Свети Августин или Рене Декарт, тогава знанията ни са сигурни, тъй като Бог гарантира реалността на обектите около нас, включително собствената ни съвест. Писатели като Фридрих Ницче твърдят, че реалността е създаването на индивиди, достатъчно силни, за да убедят другите в своите възгледи. Това са примери за рецепти.
Атрибути
Теориите по давност не могат да бъдат доказани. Те са аксиоматични, което означава, че те са средствата, с които се доказват други неща, параметри за тестове. Например, ако някой формулира теория, че цялото знание произтича от сетивата, фактът, че сетивата улавят реалния свят, не може да се докаже. И все пак аксиомата служи като основа за други преживявания.
Професия
Рецептът служи за представа, че нашите преживявания и мисли са реални, а не творения или прояви на нашето въображение. Основно теориите, които предписват, се стремят да определят истината като реална и жизнеспособна категория, а не просто като относително понятие. Ако една предписателна теория е вярна, тогава дъното на реалността е достигнато.
Значимост
Броят на противоречивите предписателни теории до голяма степен е отговорен за подчертаването на относителността на цялото знание. Това, което човек смята, че знае, е валидно само ако е част от по-голяма система. Човек може да мисли, че 2 + 2 = 4, ако вярва, че числата съществуват и са повече от символи, чиято стойност е културно определена, като всяка от тях създава солидна, дискретна и ефективна единица. Дори и най-основното твърдение за знания предполага по-широка система от съображения, каквато е неговата предписаност.
