Съдържание
Кабелите и кабелите са станали по-напреднали през годините и вече не се използват само за захранване или свързване на две устройства. Днес технологията изисква кабели, способни да изпълняват както прости задачи, като телефонни проводници, така и по-сложни, като тези, използвани в гигабитовите мрежи. За мрежови предавания използваният кабел обикновено е UTP.
Идентификация
Мрежовите кабели са изградени от четири усукани двойки медни проводници вътре в обвивка и се използват за свързване на мрежови устройства. За тази цел могат да се използват два различни кабела: екранирана усукана двойка (STP), "екранирана", за да се избегнат смущения и неекранирана (UTP). STP кабелите имат щит, който се състои от метална мрежа, увита около всяка двойка, докато UTP го няма. UTP кабелите са най-използвани, поради лекотата на работа и инсталиране.
Ползи
UTP кабелите са най-използваните за мрежови връзки и се считат за най-бързите кабели на медна основа на пазара. Те са по-тънки - диаметърът им е приблизително 0,43 см - и по-евтини от STP кабелите, което ги прави по-достъпни и по-лесни за инсталиране. Има няколко категории на този кабел, от ниво 1, което се използва за телекомуникации, до ниво 6, за много високоскоростни Ethernet мрежи. Освен това това е типът кабел, който е най-съвместим с мрежовите устройства и не изисква заземяване.
Недостатъци
Този тип кабел е чувствителен към радиочестотни смущения (RFI) и електромагнитни вълни, като микровълни, и е много по-вероятно да страда от електронни шумове и смущения, отколкото други видове кабели. Поради тази причина това окабеляване не трябва да е в близост до микровълнови излъчватели и флуоресцентни лампи. В допълнение, максималното разстояние на кабела между усилвателите на сигнала е по-кратко при този тип кабел, в сравнение с коаксиалния кабел или оптичните влакна, което го прави по-малко ефективен за предаване на сигнали на дълги разстояния.
