Съдържание
Видимата ултравиолетова спектроскопия или UV-vis е диагностичен метод, използващ видима светлина и нейните съседни дължини на вълните. UV-vis спектрометърът е инструмент, който използва източник на светлина, който преминава през камера за откриване на метални йони и органични компоненти. Това е мощно оръжие, използвано в много лаборатории, но има многобройни предимства и недостатъци при използването на този метод за диагностика.
Източник на светлина
Преграда за източник на светлина контролира количеството светлина, идващо от специализирана лампа, която преминава през пробата. Обструкторът е единственият компонент на движещ се UV-vis спектрометър. Предимството на тази система се крие в опростения дизайн на инструмента. Въпреки това не само лампата, която излъчва всички дължини на вълните на светлината, необходими за анализ. Например, деутериевата лампа излъчва дължини на вълните от 180 nm до 370 nm, а волфрамовата лампа излъчва дължини на вълните от 315 nm до 900 nm. Смяната на лампата отнема много време.
Калибриране
UV-vis спектрометрите изискват чести калибрирания, за да се поддържа точността и прецизността на инструмента. Изборът на типа материал, който ще се използва като калибратор, изисква познаване на вида на пробата, която трябва да се анализира. Анализът на пробите с помощта на UV-vis обаче е много бърз процес в сравнение с други методи за откриване на проби, като HPLC. Този бърз анализ се постига само чрез правилно калибриране.
Чувствителност
Техниката UV-vis е неразрушителна за пробата и има висока чувствителност за откриване на органични съединения. Отклонената светлина обаче може да е проблем. Това се дължи на факта, че въпросният лекар се опитва да открие пробата, използвайки много дълъг диапазон от дължини на вълната или лошия дизайн на инструмента.
