Съдържание
Маракуйята е растение от семейство Passifloraceae, чиито членове са плодови лозя с произход от американските тропици. Страните, които го отглеждат и произвеждат за търговски цели, включват Бразилия, Австралия и Южна Африка.В сравнение с други сортове овощни дървета и лозя, дървото маракуя има сравнително кратък живот.
Характеристика
Страстното плодово дърво дава лилави или жълти плодове. Жълтият сорт се среща в тропическите растения, докато лилавият сорт расте в субтропични условия и може да издържи на леки студове. Растенията дават непрозрачни бели цветя с тъмносин център. Плодовете на стъпалото узряват приблизително 75 дни след цъфтежа. Както при всички растения, условията на отглеждане могат да повлияят на общото здраве и дълголетие на маракуята.
Кръговат на живота
Маракуята е тропическо растение, което оцелява повече от година в подходящ климат. Някои крака живеят до десет години, но повечето живеят само от три до пет години. Тези лозя се размножават чрез производство на семена и вегетативни разфасовки, които осигуряват цветя по-рано и по-обилно от краката, отгледани от семена. Сухите семена могат да отнемат до две години, за да покълнат.
Съображения
Подобно на едногодишните растения, пасионните овощни дървета, отглеждани в студен климат, могат да цъфтят през първата година през пролетта, но няма да оцелеят при силните студове през зимните месеци. Други фактори, които могат да намалят дълголетието на тези растения, включват ограничена слънчева светлина, лоша почва, неадекватна влажност и увреждане от вятъра.
Грижа
Правилната грижа може да помогне на дървото маракуя да живее възможно най-дълго. Въпреки че лилавата маракуя може да оцелее при слаби студове, те процъфтяват най-добре в климат без замръзване. Култивирайте краката си върху плодородна, глинеста почва, която осигурява пълен достъп до слънчева светлина. Осигуряването на опора за лозя ще помогне да се предпазят от земята и да се сведе до минимум рискът от болести, причинени от дъното и бактериите. Пасифлореното дърво абсорбира много хранителни вещества от почвата и ще се възползва, ако в процеса на засаждане се добави тор. Торенето на растенията ежемесечно, през активния вегетационен период, помага да се избегнат хранителни дефицити. Излишъкът от азот обаче може да попречи на производството на плодове и цъфтежа. Изберете балансирани хранителни вещества във формула с бавно освобождаване, за да насърчите по-добри здравни условия за растението.
