Съдържание

• Какво представляват липидите?
• Нормален липиден метаболизъм
• Ролята на инсулина в липидния метаболизъм
• Диабет тип 1 и липиден метаболизъм
• Диабет тип 2 и метаболизъм на липидите

Метаболитният процес на липидите е свързан с разграждането на въглехидрати и мазнини, два основни елемента на захарния диабет. Липидният метаболизъм настъпва в панкреаса и повечето етапи на този процес се регулират от инсулин. Проблемите с инсулина, свързани както с диабет тип 1, така и с диабет тип 2, могат да имат голямо влияние върху метаболитния процес на липидите.

Какво представляват липидите?

Липидите са обширна група от молекули, които включват: мастни киселини, витамини, стероли, восъци и др. Тъй като липидите обхващат много широка категория, те се използват по различни начини от организма и работят с различни функции. Липидите се обработват през кръвния поток, което ги кара да претърпят сложни взаимодействия, в зависимост от техните функции, количеството енергия в организма и необходимостта от глюкоза.

Нормален липиден метаболизъм

При нормален липиден метаболизъм първата стъпка се състои от липидна хидролиза за производството на глицерол и мастни киселини. Впоследствие, глицеролът се метаболизира в междинна молекула, дихидроксиацетон фосфат, преди да се метаболизира в глюкоза в кръвта или гликоген. Междувременно мастната киселина се превръща в ацетил-CoA и след това се използва в производството на мастни киселини или инициира цикъла на лимонената киселина, който ще го превърне в въглероден диоксид и вода.

Ролята на инсулина в липидния метаболизъм

Разбираемо е, че тъй като инсулинът играе такава важна роля в метаболизма на въглехидратите, той също ще повлияе на липидния метаболизъм, включително синтеза на мастни киселини в черния дроб, разграждането на мазнините в мастната тъкан и абсорбцията на мазнини. Захар в излишък, дължащ се на дефицит на инсулин, се съхранява в мастната тъкан под формата на триглицериди (вид липид).

Диабет тип 1 и липиден метаболизъм

Като цяло, пациентите с диабет тип 1 имат аномалии, свързани с употребата на липиди от организма, въпреки че гликемичният индекс се контролира. Дефицитът на инсулин, свързан с диабет тип 1, инхибира способността на организма да съхранява липидите в мастната тъкан, като предизвиква свободно циркулиране на липидите под формата на мастни киселини и липопротеини. Мастните киселини се окисляват с черния дроб, образувайки кетони. При високи нива кетоните могат да повишат рН на кръвта или да доведат до кетоацидоза, която се случва, когато тялото, в отсъствието на захар, започне да използва мазнини като източник на енергия.

Диабет тип 2 и метаболизъм на липидите

При диабет тип 2 тъканите не реагират адекватно на инсулин и започват да съхраняват излишната глюкозна енергия в мастната тъкан. Тези излишни липиди се натрупват в области като черния дроб, скелетните мускули и понякога бета-клетките на бъбреците и панкреаса. Този процес подобрява повишаването на теглото и дерегулирането на захарта, което е характерно за заболяването. Всъщност, диабет тип 2 има тенденция да се развива при пациенти с прекомерна регулация на липидния метаболитен процес, причинен от съхранената излишна енергия.