Съдържание

• Плюсове: защита на работните места в страната
• Плюсове: национална сигурност
• Плюсове: нови индустрии
• Минуси: високи цени, по-малък избор
• Минуси: бавен икономически растеж
• Минуси: глобално напрежение

Като група световните икономисти не са признати с консенсус по повечето въпроси. Но те са много близо до нещо единодушно: законите за пазарен протекционизъм възпрепятстват икономическия растеж. Въпреки че световните тенденции се придвижват към по-свободен пазар, повечето страни продължават да използват различни мерки за защита на своите пазари, например с вносни мита и ставки за защита на вътрешните пазари от международни конкуренти. Но докато повечето икономисти предпочитат свободния пазар, те признават, че протекционизмът е от полза за някои страни от световната икономика.

Плюсове: защита на работните места в страната

Защитата на фирмите и вътрешните работни места е един от основните аргументи, които водят до протекционизъм. Синдикатите и местните индустрии често апелират за патриотизъм, за да получат подкрепа за политиките за защита. Например „Купете Америка“ е вълнение сред американската автомобилна индустрия, откакто японският внос стана силен конкурент. Икономистите признават, че свободната търговия налага разходи и такси за някои индустрии и работници в краткосрочен план. В дългосрочен план обаче това е по-полезно от протекционистката търговия, която според тях помага само на малка част за сметка на по-голямата икономика и общество.

Плюсове: национална сигурност

Привържениците на протекционизма твърдят, че прекомерната свободна търговия подкопава националната сигурност, като прави нациите твърде зависими от стоките и продуктите на други държави. След това те обсъждат превантивни мерки, жизненоважни за националните индустрии, например стоманата и петрола. Повишаването на цената на петрола например отговаря на изискванията за повече вътрешно производство на петрол и дори на зависимостта от вноса му от други страни, като Близкия изток.

Плюсове: нови индустрии

Обикновено правителствата оправдават протекционистките политики, като заявяват, че такива мерки са необходими за подпомагане на новите индустрии в процеса на развитие. Валидността на този аргумент обаче е затруднена от тенденцията подобни политики да станат постоянни, тъй като индустриите стават по-зависими от тази помощ или дори притискат правителството да поддържа подобни мерки в сила.

Минуси: високи цени, по-малък избор

Протекционизмът ограничава конкуренцията, като по този начин ограничава наличността на международни стоки и продукти, принуждавайки потребителите да купуват и плащат повече за местни продукти. Разходите за тарифи и други защитни бариери се прехвърлят на потребителите с повишаването на цените на международните стоки. Свободната търговия, от друга страна, налага по-голяма конкурентоспособност сред производителите по целия свят, а това намалява цените и увеличава разнообразието на тези стоки.

Минуси: бавен икономически растеж

Икономистите твърдят, че протекционизмът ограничава икономическия растеж, тъй като ограничава пазарите за предлагане и предлагане на продукти. Те предупреждават, че ако дадена държава ограничи стоките и продуктите на друга държава, тя може също да приеме ограничителни мерки, които вследствие на това ще забавят икономическия растеж, тъй като процесът на износ ще стане по-труден.

Минуси: глобално напрежение

Когато правителството на дадена държава ограничава вноса от други страни чрез приемане на тарифни мерки и вносни тарифи или други политики за защита, втората държава може да отмъсти с подобни действия срещу продуктите на първата. Действията за ограничаване на търговията с други държави могат да се превърнат в „пазарна война“, тъй като нациите продължават да действат срещу продуктите си. В екстремни случаи това напрежение може да се превърне в истински въоръжени конфликти.